Жената, която посади усмивки

15ное09

Кафявите и жълти листенца на кестена се гонеха в парка, подобни на деца, облечени в двуцветни костюмчета. Макар в два цвята, те бяха в такава разцветка, че човек не можеше да преброи колко са отделните варианти на жълтото и кафявото. Нито едно листо не повтаряше другарчето си по цвят. Вятърът ги вдигаше във въздуха, лашкаше ги насам-натам, сваляше ги на земята и ги търкаляше където сам желае. А те се застъпваха, удряха се едно в друго, затискаха се, но продължаваха да тичат, сякаш се надпреварват. Част от тях отиваха на шосето и спираха своята игра в една голяма локва, откъдето вятърът не можеше да ги вдигне. Калта полепваше по тях, а водата, дърпайки ги, не им даваше да мръднат. Бяха безпомощни. Само тези, които стигаха края на локвата някак, имаха късмета да се залепят на някоя автомобилна гума и да отидат далече от парка. Ако тези кафяви и жълти деца можеха да кажат нещо, сигурно биха заплакали с глас.

Filed under: Разкази   |  1 Comment

Светът е голям и спомени дебнат отвсякъде!

28окт09

Филмът на Стефан Командарев, чието заглавие перифразираме горе, представя историята на едно българско семейство, живяло у нас по времето на Тодор Живков и червената номенклатура, ограничаваща развитието на човека със закони и забрани, или пък спирайки всеки порив за различност със сила. Разказът за това българско семейство е представена в движение, в бягство, в пътуване, чийто смисъл е да се намери истинското щастие – свободата.

Filed under: Разни писаници   |  Leave a Comment

Една история, която трябва да се разкаже

25окт09

Приеха Райничка в градската болница малко преди полунощ. Сви я стомах към десет часа същата вечер и едва близо час след това тя се реши да повикат Бърза помощ. Мъжът й Стоил бе с нея непрекъснато – през целия неделен ден те оправяха скромната си къща в село Бранник (това впрочем се беше превърнало в традиция за тях в този ден от седмицата), после проспаха целия следобед, а вечерта заедно сготвиха и се нахраниха. Когато на Райничка й стана лошо, мъжът й не само повика линейката, а и през цялото време се опитваше да я успокои. Накрая се качи при нея напът към градчето. За кураж и собствено успокоение.

Filed under: Разкази   |  1 Comment

Милостиня

08окт09

На ъгъла на “Малинова долина” и “Трънска”, точно срещу будката с дюнерите, се беше настанил един окаян човечец. Посърнал, гладен, и измръзнал – седеше на студения мокър тротоар и опираше гръб на една висока административна сграда.

Filed under: Разкази   |  1 Comment

Случайна среща

12сеп09

-Син ми е голям като москвич. Работи зверски. Каквото и да хване го довършва. Остана си на село, не иска да учи навремето. Ожени се и вече две деца има – две момичета, русички като майка им. Ходят на училище в града и за разлика от него, когато той беше ученик, са редовни, обичат учението. На едната й върви математиката, на другата – литературата.

Filed under: Разкази   |  Leave a Comment

Жертвата на Микрови

10сеп09

Марго Микрова беше жена на средна възраст с прошарена коса, винаги небоядисана, но с изряден маникюр. От първия си брак имаше дъщеря – слабичката Цуцка. В училище й викаха Цуцка Кокала, защото хем приличаше на скелет, хем упорито отказваше да яде каквото и да било. Ала Марго си я обичаше. Бащата на Цуцка от години бе в чужбина на работа и пращаше редовно парички на двете нежни създания – да си купят я дрешка, я обувки, я нещо друго… Тримата се чуваха по телефона. И винаги разговорът беше един и същ:

Filed under: Разкази   |  Leave a Comment